Празничната реч на президента: какво всъщност ни каза Радев
Ами в случай че в действителност българите започнем да мечтаем по-смело, както пожела президентът Румен Радев в новогодишното си слово за 2024 г.(макар да чухме същото и в речта за 2022-ра - да мечтаем по-смело, да сме по-амбициозни)?
Може да измечтаeм президент, който да не бърка историческата памет с паметници на армия-окупатор като отстранения в Княжевската градина в София, който не постанова несъгласие на изпращането на стотина ненужни БТР-а на Украйна и чието разбиране за “свободна европейска народна власт ” не е като на Орбан (който също блокира помощ за Киев, само че в размер на 50 милиарда евро).
Президент, друг от Радев, обаче не може да бъде фантазията на една нация. Това е въпрос на избори, а решението му - в ръцете на просветено поданство. Мечтите са бъдеще, а кой, в случай че не президентът, би могъл да взе участие в назоваването им? Но българският държавен глава не оказва помощ, даже плана си за конституционни промени, обещаван от няколко години, по този начин и не е посочил до момента.
За историческата памет и цензурата
Вместо това употребява достъпа до домовете на милиони българи посредством тв приемниците, с цел да произнесе поредна патетична тирада, в която в среднощ се откроиха два израза - “историческа памет ” и “цензура ”. Те са отвън познатите досега поанти от предходни слова̀ на Румен Радев по Нова година като: “разделение ”, “единение ”, щедро използваната “народ ” - за разлика от “общество ”, “българите зад граница ”, “бедните българи ”, “тези, които са на работното си място в новогодишната нощ ”, “ярката следа в международната история и просвета ”. В разнообразни вариации те се преплитат във всичките му новогодишни речи до момента, издигнати върху флирта с отрудения народ, с който се разпознава, неизменимото споменаване на славното минало и цялостното с незнайни бъдеще, поръсени щедро с пудрата захар на празничния оптимизъм.
Кому е нужна тази макулатура? Почти не минава седмица без медийна изява на Румен Радев и обществото ни минимум не е лишено от неговите послания. А държанието му от ден на ден припомня това на партиен водач, нещо като миксирана софт версия на Костадин Костадинов и Слави Трифонов.
Българският фарватер
В словото на президента за 2024 година прозвучаха две лесни за разчитане послания. Първото - “възходът на България е неосъществим в атмосфера на разделяне и война с националните знаци и историческата памет ” и отново същото, само че с други думи - “не можем да се развиваме като свободна европейска народна власт с амнезия и политическо двуличие, с корупция и безотговорност, с цензура и апатия… ”. Същото, въпреки и не със същия резултат, можеше да разгласи и руската посланичка Елеонора Митрофанова, която беше споделила, че “българите се отличават с изострено възприятие за историческа памет ”, помнят освободителите си и тази памет е в “генетичния код на българите ”. По всяка възможност българският президент носи същия геном, защото не слага под подозрение историческа памет, в която превъзходството на Кремъл в ръководството на България и политическите ѝ решения е безспорна.
Какво споделя президентът? Ами да се държим за същата тази историческа памет - това е българският фарватер, защитаван от статуите на солдати.
“Цензура ” е друга дума, прозвучала още веднъж в кремълски подтекст заради неизлъченото от БНР изявление на дипломат Митрофанова пред журналиста Петър Волгин. Произнесена от президента обаче тя прибавя тежест към изказванията, които самият Волгин и подгласниците му не стопират да повтарят, в това число в ефира на публичното радио.
Срещу парламентарното болшинство
“Безпрецедентният срив на доверието в държавността ”, за който приказва Радев, също не е сложен за схващане. С гласовете на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС бяха орязани неограничените пълномощия на президента да упражнява изпълнителна власт. В случай, че държавното управление падне, президентът към този момент няма да може да разпуска Народното събрание, което ще работи до конституирането на идващ парламент. Освен това президентът към този момент е стеснен в избора си за министър председател всред ръководителя на Народното събрание, шефа или подуправител на Българска народна банка, ръководителя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместител.
Съдбата на измененията е в ръцете на Конституционния съд. Като политически съперник обаче Румен Радев е необходим на парламентарното болшинство в лицето на ПП-ДБ, ГЕРБ и Движение за права и свободи. Общият зложелател и общите триумфи са най-хубавата заварка за един, въпреки и необявен публично, съюз.
А защо мечтае самият Радев?
В речта си точно на 2024 година президентът повтори и друго от предходна. Имаме потребност от водачество, сподели Радев - тъкмо както в навечерието на 2021-ва - годината, в която той беше избран отново за втори мандат и българите три пъти гласоподаваха за парламент.
България в действителност се нуждае от водачи със смели фантазии.
А какво в действителност мечтае Радев?
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Може да измечтаeм президент, който да не бърка историческата памет с паметници на армия-окупатор като отстранения в Княжевската градина в София, който не постанова несъгласие на изпращането на стотина ненужни БТР-а на Украйна и чието разбиране за “свободна европейска народна власт ” не е като на Орбан (който също блокира помощ за Киев, само че в размер на 50 милиарда евро).
Президент, друг от Радев, обаче не може да бъде фантазията на една нация. Това е въпрос на избори, а решението му - в ръцете на просветено поданство. Мечтите са бъдеще, а кой, в случай че не президентът, би могъл да взе участие в назоваването им? Но българският държавен глава не оказва помощ, даже плана си за конституционни промени, обещаван от няколко години, по този начин и не е посочил до момента.
За историческата памет и цензурата
Вместо това употребява достъпа до домовете на милиони българи посредством тв приемниците, с цел да произнесе поредна патетична тирада, в която в среднощ се откроиха два израза - “историческа памет ” и “цензура ”. Те са отвън познатите досега поанти от предходни слова̀ на Румен Радев по Нова година като: “разделение ”, “единение ”, щедро използваната “народ ” - за разлика от “общество ”, “българите зад граница ”, “бедните българи ”, “тези, които са на работното си място в новогодишната нощ ”, “ярката следа в международната история и просвета ”. В разнообразни вариации те се преплитат във всичките му новогодишни речи до момента, издигнати върху флирта с отрудения народ, с който се разпознава, неизменимото споменаване на славното минало и цялостното с незнайни бъдеще, поръсени щедро с пудрата захар на празничния оптимизъм.
Кому е нужна тази макулатура? Почти не минава седмица без медийна изява на Румен Радев и обществото ни минимум не е лишено от неговите послания. А държанието му от ден на ден припомня това на партиен водач, нещо като миксирана софт версия на Костадин Костадинов и Слави Трифонов.
Българският фарватер
В словото на президента за 2024 година прозвучаха две лесни за разчитане послания. Първото - “възходът на България е неосъществим в атмосфера на разделяне и война с националните знаци и историческата памет ” и отново същото, само че с други думи - “не можем да се развиваме като свободна европейска народна власт с амнезия и политическо двуличие, с корупция и безотговорност, с цензура и апатия… ”. Същото, въпреки и не със същия резултат, можеше да разгласи и руската посланичка Елеонора Митрофанова, която беше споделила, че “българите се отличават с изострено възприятие за историческа памет ”, помнят освободителите си и тази памет е в “генетичния код на българите ”. По всяка възможност българският президент носи същия геном, защото не слага под подозрение историческа памет, в която превъзходството на Кремъл в ръководството на България и политическите ѝ решения е безспорна.
Какво споделя президентът? Ами да се държим за същата тази историческа памет - това е българският фарватер, защитаван от статуите на солдати.
“Цензура ” е друга дума, прозвучала още веднъж в кремълски подтекст заради неизлъченото от БНР изявление на дипломат Митрофанова пред журналиста Петър Волгин. Произнесена от президента обаче тя прибавя тежест към изказванията, които самият Волгин и подгласниците му не стопират да повтарят, в това число в ефира на публичното радио.
Срещу парламентарното болшинство
“Безпрецедентният срив на доверието в държавността ”, за който приказва Радев, също не е сложен за схващане. С гласовете на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС бяха орязани неограничените пълномощия на президента да упражнява изпълнителна власт. В случай, че държавното управление падне, президентът към този момент няма да може да разпуска Народното събрание, което ще работи до конституирането на идващ парламент. Освен това президентът към този момент е стеснен в избора си за министър председател всред ръководителя на Народното събрание, шефа или подуправител на Българска народна банка, ръководителя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместител.
Съдбата на измененията е в ръцете на Конституционния съд. Като политически съперник обаче Румен Радев е необходим на парламентарното болшинство в лицето на ПП-ДБ, ГЕРБ и Движение за права и свободи. Общият зложелател и общите триумфи са най-хубавата заварка за един, въпреки и необявен публично, съюз.
А защо мечтае самият Радев?
В речта си точно на 2024 година президентът повтори и друго от предходна. Имаме потребност от водачество, сподели Радев - тъкмо както в навечерието на 2021-ва - годината, в която той беше избран отново за втори мандат и българите три пъти гласоподаваха за парламент.
България в действителност се нуждае от водачи със смели фантазии.
А какво в действителност мечтае Радев?
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ